Когато очакванията за пола на бебето не съвпаднат с реалността
Понякога очакванията на родителите, свързани с пола на бъдещото им дете, се разминават с действителността – мечтали са за син, а им се ражда дъщеря; мечтали за син и дъщеря, а им се раждат две момчета. За някои родители това несбъдване носи тъга и разочарование. За тези чувства рядко се говори поради страха на родителите, че ще бъдат критикувани за това, че проявяват неприемане към децата си и се фокусират върху пола на децата си повече, отколкото върху благополучието им. Вместо да обвиняваме себе си за начина, по който се чувстваме като родители, или да съдим другите за техните нагласи и чувства, можем да се опитаме да надникнем под повърхността на тези емоции.
Какво стои зад разочарованието
За да разберем истински подобно разочарование, е важно да видим какво означава полът за конкретния родител, как тези нагласи и вярвания са били формирани в него, какъв тип свързване между хората е преживявал или наблюдавал. В хода на живота си той е построил своя разказ за света, свързан с родители, дъщери, синове, братя, сестри – със значението на пола в рамките на тези взаимоотношения, както и със значението на пола при реализацията в света и живота.
Желания, свързани с минали връзки и преживявания
Понякога родителят мечтае за дете от определен пол, защото иска да повтори ценна връзка от миналото си (например жена, която копнее за дъщеря заради близостта със собствената си майка). Друг път желанието идва от надеждата да бъде поправена стара рана или липса (например жена, която мечтае за син, след като не е имала усещане за свързаност със своята майка). Понякога очакванията към пола са свързани с желанието на родителите да видят в детето си отражение на себе си и собствените им мечти и заложби.
Как терапията може да подкрепи родителя
Терапията би могла да помогне на родителите да преразгледат своите нагласи и предразсъдъци относно пола, както и значението, което му приписват през призмата на собствената си история. Да разпознаят, признаят и да се свържат с уникалната личност в новороденото си бебе, като същевременно осъзнават, че е нормално да скърбят за загубата на идеята за мечтаното бебе.
Несбъднатите очаквания по пътя на родителството
Докато отглеждаме децата си, често тъгуваме за много други несбъднали се по пътя очаквания. Възможно е много от нещата, които като родители желаем за децата си, да не се осъществят. Кои са те, как мислят, в какво вярват – това може да се различава значително от онова, на което сме се надявали или което смятаме, че олицетворяваме ние самите. Възможно е това да се случи и тогава, когато децата ни са от желания от нас пол.
Да виждаме децата си в тяхната уникалност
Когато успеем да оставим настрана собствените си проекции, изградени през нашата лична история, постепенно разширяваме хоризонта си. Учим се да излизаме от ограничаващите рамки и да виждаме децата си в тяхната неповторимост – не като продължение на нас самите, а като отделни личности.
Автор: Мартина Ковалик