Бондингът започва още преди зачеването
Свързването между майката и бебето (бондинг) се осъществява на емоционално ниво още преди самото зачеване. Най-напред бебето психически се ражда като идея в съзнанието на родителите, като копнеж в тяхното сърце. Има значение как те мислят за своето дете и как отварят пространство за него в дома си, отношенията си и живота си.
Някой беше казал, че ако почукаме неочаквано на вратата на приятел, той вероятно ще ни отвори и приеме. Но колко различно е усещането, когато знаем, че сме поканени, чакани и желани там, където отиваме.
Част от създаването на свързаност между родители и деца е родителите да се запитат какво стои в основата на желанието им за дете – да получават или да дават? Това би им помогнало да осъзнаят позицията, от която тръгват към идеята за дете – липса или изобилие, социален натиск или осъзнат личен избор, опит за запълване на емоционални дефицити или вътрешна необходимост да дават, да се посвещават и да споделят богатия си вътрешен свят.
Децата не идват в живота ни, за да лекуват раните ни – ние носим тази отговорност. Те не идват, за да донесат радост, ако тя отсъства от живота ни. Да бъдем щастливи със себе си и живота, който живеем, е наша задача. Децата идват, за да реализират своите заложби, да разгърнат своята личност, да научат своите уроци и да намерят своя път. И е прекрасно, когато това се случва в среда на подкрепа и свързаност.
Емоционалната връзка по време на бременността
Свързването между родителите и бебето намира своето продължение при зачеването, имплантацията и в хода на самата бременност. Всяко развитие в психичния свят на майката и бащата има своето отражение върху тялото и душата на бебето.
Благодарение на общото кръвообращение с майката детето усеща какво я вълнува, радва или тревожи. То се ориентира по начина, по който бие сърцето ѝ, както и по начина, по който звучи гласът ѝ. Бебето не разбира абстрактното значение на думите, но улавя емоцията, вплетена в тях – нейният биохимичен израз преминава през плацентата и достига до него.
Как родителите могат да общуват с бебето в утробата
Когато двойката намери своя собствен начин за свързване с детето още от момента на зачеването, това влияе благотворно върху цялата бременност. Когато родителите виждат бебето си като личност и проявяват интерес към начина, по който то се чувства в утробата, детето се чувства съществуващо и принадлежащо.
В общуването с родителите си бебето придобива усещане за включеност в семейния живот и за заедност в преодоляването на трудностите. Утробата е не просто физическо място, а емоционално и енергийно поле, в което децата получават първите послания за живота, любовта, сигурността и свързването.
Родителите могат да пеят на бебето си, да му разказват за себе си, за своя житейски път, за срещата си, за онова, което ги радва и вдъхновява. Целта не е просто предаване на информация, а истинско общуване между чувстващи и обичащи същества.
Важно е да знаем, че този емоционален обмен е двупосочен – бебето също намира свой начин да изпраща послания към своите родители. Колкото повече те насочват вниманието и вътрешния си взор към него, толкова по-лесно успяват да ги уловят и разчетат.
Пренаталният бондинг и справянето с трудни ситуации
Пренаталният бондинг подпомага по-лекото преминаване през предизвикателни житейски ситуации – загуба на близък човек по време на бременността, загуба на близнак в утробата, медицински интервенции, седалищно предлежание или затруднения в родилния процес. Това общуване често помага за създаване на усещане за безопасност, смисъл и готовност за предстоящите промени.
Нужно ли е бебето да бъде предпазено от всеки стрес?
Общувайки със своето бебе по време на вътреутробното му развитие, родителите могат да му предадат посланието, че тревогите и трудностите, през които преминават, не са свързани с него и че то не е в опасност.
Някои родители се стремят напълно да изключат стреса от живота си и от живота на своето дете. Но стресът е патогенен тогава, когато се превърне в дистрес – когато е продължителен и не може да бъде овладян. Стресът, с който родителите успешно се справят, учи бебето, че трудностите са преодолими и че животът е хубав въпреки своите предизвикателства – ценен и полезен опит, който се запаметява в клетките на тялото му и помага в значими моменти на преход в неговия житейски път.
Подготовка за раждането чрез пренатален бондинг
С помощта на пренаталния бондинг майката може да подготви бебето за предстоящото раждане и за идващата промяна. В седмиците преди термина тя може да му разказва какво предстои, да му говори за света извън утробата, за дома, в който ще живее, и за хората, които го обичат.
Когато между майката и бебето съществува свързаност, а не зависимост и вкопчване, отделянето при раждането се случва по-леко.
Раждането като среща между две човешки същества
Пре- и перинаталният бондинг играе ключова роля и при самото раждане. Раждането е акт на взаимно усилие между майката и бебето. Топлата свързаност помага на детето да направи прехода от вътреутробната среда към света извън утробата.
Ако погледнем на раждането не просто като на механичен процес, а като на емоционална среща между две човешки същества, още по-ясно осъзнаваме необходимостта от усещане за близост, сигурност и свързаност – както между майката и бебето, така и в средата, която ги заобикаля.
Първите мигове след раждането
След раждането бебето копнее да усети топлата прегръдка на майка си, да чуе нейния познат глас и биенето на сърцето ѝ. За него това свързване е мост между два свята.
Ако по медицински причини този контакт не е възможен веднага след раждането, добре е раздялата да бъде придружена от успокояващи и обяснителни думи, които да помогнат на бебето да се справи с временната физическа дистанция.
Защо усещането за свързаност е жизненоважно
Д-р Хакан Чокер, създател на Birth with No Regret и основател на Истанбулска академия за раждане, споделя, че за едно дете свързването с неговите родители е равнозначно на оцеляване. Ако то не усеща свързаност, това може да бъде сериозна травма за него.
Независимо как е преминало раждането – естествено или оперативно, със или без медицински интервенции – най-важното, което една майка може да даде на детето си преди и след раждането, е свързване.
Ако бебето няма усещането, че е посрещнато с любов и добре прието в първите седмици след раждането, е възможно да преживее чувство на отхвърляне и непринадлежност. Липсата на топъл физически контакт, нежност и отклик на плача може да повлияе негативно върху изграждането на усещането за собствена стойност и емоционална сигурност.
Когато свързването е затруднено
Понякога свързването между бебето и родителите в пренаталния и перинаталния период е затруднено. Причините могат да бъдат различни – страхове, повишена тревожност, трудна бременност, тежко раждане, предишни загуби, следродилна депресия, липса на подкрепа, собствена детска травма на родителя или липса на свързаност със собствената емоционалност.
Психологическата работа върху начина, по който се свързваме със себе си и другите, би могла да ни помогне да развием способността да присъстваме, да откликваме, да поправяме разминаванията и да се доверяваме.
Свързаността като основа на човешките отношения
Близостта между родителите и бебето започва да се създава далеч преди раждането. Основите на способността ни да изграждаме пълноценни, реципрочни и емоционално подхранващи взаимоотношения се полагат още в майчината утроба – а може би дори по-рано, в намерението и нагласата, с които подхождаме към другия човек.
Никога не е късно да преосмислим начина, по който се свързваме със себе си и света около нас. Умението да създаваме емоционална близост ни води към повече смисъл, дълбочина, осъщественост и щастие в живота.
Автор: Мартина Ковалик