“Най-важното в кърменето не е кърменето.”
Доналд Уиникът
Кърменето като емоционална връзка
Кърменето е дълбоко лично преживяване и акт на съкровено свързване между майката и нейното бебе. В този процес бащата често се превръща в пазител на пространството на близост и сигурност.
Освен физическа нахраненост бебето усеща близостта на майката, нейния обичащ поглед, топла прегръдка, успокоителен глас. Обгръщането на бебето в обятията на майката при кърмене отправя към него послание, че то може да се довери, да се отпусне, да се остави да бъде нахранено. Усещането за сигурност, защитеност, принадлежност носи на детето усещане за емоционална заситеност. Кърменето не е просто хранене — то подпомага регулирането на нервната система и изграждането на сигурна привързаност, ключова за емоционалното и когнитивното развитие на бебето.
Когато липсва емоционалното присъствие
Когато кърменето е съпроводено с дистантност, безизразност, афективна студенина, ако е белязано от досада или дори гняв, емоционалните потребности на бебето могат да останат незаситени. Ако вниманието на майката по време на кърмене е насочено основно към електронни устройства, встрани от бебето и създаващата се помежду им свързаност, майчиното мляко може да се превърне в храна, която не засища – бебето усеща продължаващ глад за Другия, за общуване и взаимност.
Кърменето като продължение на връзката от утробата
По време на кърмене се възстановява усещането за изключителна физическа близост, познато от вътреутробния период. Това подпомага адаптацията на бебето към външния свят и намалява тревожността от своеобразното отделяне при раждането. Този процес създава чувство за приемственост и сигурност – основа за спокойно развитие и доверие към света. Ако майката има възможност да кърми бебето си, но вземе съзнателно решение да не го кърми, до него може да стигне посланието, че неговите потребности не са важни. Възможно е то да изпита чувство на отхвърленост, потенциално проявяващо се в хода на живота и като неспособност за получаване с чувство на заслуженост.
Ранният диалог между майка и дете
В хода на кърменето се изгражда ранният диалог между майката и детето, в който бебето придобива възприятие за човешките отношения, усещане за Другия като чувстващо и свързващо се същество, нагласа към света и живота. Какво потича към бебето заедно с кърмата – усещане за несвобода и обремененост или радост от живеенето? Вкусът към храната се превръща във вкус към живота.
Отговорът на потребностите като основа за доверие
Майчиният отклик спрямо потребностите на бебето в този ранен период, когато то е напълно зависимо от нея, е свързан с формиращия се у него на модел на интеракция със заобикалящия го свят. Бебето се ражда с доверие, че неговите потребности ще бъдат посрещнати, а те не се изчерпват с храненето – бебето има нужда и от успокоение, подкрепа, физически и емоционален комфорт. Плачът – единственият способ за себеизразяване на бебето към този ранен етап от неговото развитие – често се свежда до “гладен съм”, а би могъл да означава и “иска ми се да ме гушнеш”, “тъжен съм”, “боли ме”, “страх ме е”. Важна е сетивността на майката към същността на потребността, защото в противен случай кърменето би се превърнало в един и същ отговор на различни изрази на афективен живот у бебето. Чувствителният отговор на майката помага на детето да развие доверие към собствените си усещания и способност да ги изразява. Ако бебето не намира отклик на своя зов, то започва да възприема своето състояние на естествена зависимост като слабост – “ако аз разкрия потребностите си, ще бъда изоставен сам в тях”. Това много рано създадено убеждение може да бъде пренесено в зряла възраст и проявено в потискането и отричането на естествената човешка слабост и взаимозависимост, както и в липса на умения и готовност да потърсим помощ, когато имаме дълбока потребност от такава – заради вътрешното убеждение, че тя ще ни бъде отказана както някога.
Натискът върху майките и вътрешните конфликти
Информацията за ползите от кърменето е ценна, но може да се превърне в източник на вина и срам, когато се използва като морален натиск спрямо майки, които по една или друга причина не кърмят. Психологическата принуда да се кърми на всяка цена може да доведе до негативни емоции, намиращи отражение във връзката майка-дете. Не упражняването на натиск, а деликатното докосване до дълбоките лични мотиви за един или друг избор би било целебно. Понякога съпротивата към кърмене е израз на страх от близост и отдаване. Би могла да е и проявление на преживени липси в собственото детство – невъзможност на майката да даде на детето си нещо, което някога на нея самата е било отказано. В други случаи отказът от кърмене е свързан със страх от събуждане на даден травматичен спомен, заключен в клетките на тялото. Нежеланието да се кърми при някои жени е продиктувано от възприятието спрямо собственото им тяло и опасения за възможни промени в него след кърменето. Всеки наш избор е продължение на нашата история и личност. Какво кара тези жени да поставят по-голям фокус върху изглеждането, отколкото върху създаването на връзка и отношение? Осъзнаването на тези вътрешни причини е важна стъпка към по-дълбоко разбиране и приемане – както на себе си, така и на детето. Не съденето и предразсъдъчното мислене би помогнало за намирането на отговора, а емпатичното присъствие и готовността да се създаде и удържи пространство за човешката искреност и уязвимост.
Когато кърменето не е възможно
Дори когато кърменето не се случва по физиологични или други причини, емоционалната връзка остава напълно възможна. Майката може да изгради усещане за емоционална свързаност, подкрепеност, нахраненост чрез нежно докосване, пълен с обич и благодарност поглед и онази прегръдка, която кара бебето да се довери и да потъне в нея. Прегръдка, която му казва, че мама е тук, приема го и го обича. Докосването е много важно за новороденото. В зависимост от начина, по който е докосвано, бебето разбира дали е добре дошло, обичано, чакано, празнувано. Докосването помага на детето да се свърже със своята телесност, както и да установи сигурна привързаност с родителите си. Съществува линия, простираща се от сърцето към ръката – докосването на ръката е намерението на сърцето. Нежното, топло, изпълнено с обич докосване на детето от родителите може да храни така, както храни майчиното мляко.
Отвъд идеалите и осъждането
Психологията търси дълбоките мотиви зад човешките избори – отвъд привидностите, едностранчивостта, черно-бялото мислене и лесните отговори. Възможно е една кърмеща майка да избира кърменето предимно като път към вписване във възприетия идеал за “идеалната майка” или като израз на компенсаторно превъзходство, а дълбоко в себе си да изпитва негодувание или досада. Възможно е некърмеща майка да съумее да създаде у детето си усещане за емоционалнопсихична ситост и изключителна сърдечна близост. Понякога чуваме как се отправят критики към майки, че ще разглезят децата си, защото кърмят на поискване или носят на ръце новородено. Критиците би следвало да обърнат своя поглед навътре към себе си – възможно е тяхната критика да е израз на непризнаване на собствените им дълбоки потребности и незадвижване към тяхното нахранване. Друг път критиките са отправени към жени, които нямат възможност или са избрали да не кърмят – напълно възможно е тези съдещи хора да се чувстват емоционално гладни и да проектират върху странични хора и ситуации своите собствени чувства и емоции.
Осъзнатост и приемане
Критиката към чуждите родителски избори често отразява наши собствени вътрешни конфликти и неудовлетворени потребности. Осъзнатостта предполага готовност първо да разпознаем и понесем истината за нас самите. Едва тогава бихме били способни да видим другия и да чуем неговата история – отвъд съдене, етикетиране и рамкиране. Независимо дали става въпрос за кърмене или за нещо съвсем различно.
Автор: Мартина Ковалик