Фазата на Аза, гневът на детето и потребността от автономност
С навлизането в т.нар. фаза на Аза (1–3 г.) детето започва да усвоява агресивния модел на поведение – то се учи да поставя граници, да се противопоставя на волята на родителите си, да отхвърля и да търси своята автономност. Това е напълно естествен и необходим етап от развитието – част от дългия процес на изграждане на собствена личност и самостоятелност.
Здрава и нездрава агресия
Когато говорим за здрава агресия, нямаме предвид насилие или садизъм. Напротив – тези нездрави форми се развиват тогава, когато проявата на здрава агресия е била потисната или блокирана. Усвояването на умения за здравословно изразяване на агресия в ранна възраст дава възможност на детето да се отстоява, да заявява мнение и позиция, да очертава собствените си граници, като същевременно уважава чуждите. Това са ключови умения за преодоляване на препятствия, справяне с трудности и успешно ориентиране в живота.
Прояви на гняв в ранна детска възраст
В тази възраст една от основните задачи на детето е да се научи как да управлява и проявява гневните си импулси. При някои деца те са ясно забележими – бутане, удряне, хапане, драскане, скубане, викане, ритане, бягане. Важно е тези прояви да бъдат овладявани по начин, който уважава личността на детето.
Вредните послания и ролята на родителя
Послания като „Няма да те обичаме, ако удряш“ или „Ти си лош“ са особено вредни. Те водят до изтласкване на агресията в несъзнаваното и до последващата ѝ проява под формата на автоагресия или деструктивни модели на свързване в междуличностните отношения. Ролята на родителя изисква търпение и умение за справяне със собствената реактивна агресия. Отговарянето на насилие с насилие не решава проблема, а затвърждава нежеланото поведение чрез личния пример на възрастния.
Когато гневът отсъства като поведенческа проява
При други деца гневът като естествена проява за тази възраст почти отсъства. В такива случаи е важно родителите да се замислят доколко детето умее да се отстоява, да заявява и защитава себе си, както и дали самите те проявяват здравословна, асертивна и зряла агресия – с уважение към себе си и към другите.
Балансът между поощрение и ограничение
Родителите носят ключова отговорност да съхранят баланса между поощрението и ограничението. Необходимо е да преценяват с кои детски „не“-та могат да се съобразят и къде е нужно да се намесят поради липса на житейски опит и трезва преценка у децата. Поощряването на инициативността, самостоятелността и борбеността трябва да върви ръка за ръка с поставянето на ясни и последователни граници.
Значението на границите за детето
Децата имат вътрешната необходимост да усетят поставените от възрастния граници – те за тях са ориентир, опора, стълб, на който да се опрат в напълно естествената за тях детска безпомощност. Ако родителите се провалят в предизвикателството да поставят спокойно и от полето на обичта полезни за децата граници, това събужда несигурност и тревожност у децата. Те чувстват, че до тях няма никой психически силен и устойчив възрастен, който да ги защити и на който да се облегнат. Границите създават у децата усещане за реалност и стабилност, както и водят децата до дълбокото осъзнаване, че те не живеят сами на този свят, а желанията и потребностите на другите също имат своята неотменна важност и стойност. Ако родителите не съумеят да поставят здравословните граници в поведението на своите деца, а създадат у тях чувство на всепозволеност, светът и животът не закъснява да постави нужните граници на децата вместо техните родители.
Основи на самоуважението
Способността ни да отхвърляме зряло онова, което противоречи на нашите ценности, да заявяваме себе си по съграждащ, а не (себе)разрушаващ начин, да уважаваме границите – свои и чужди – е в основата на усещането ни за лична значимост и самоуважение. А то се заражда в нашето детство.
Автори: Цвети Михалчева и Мартина Ковалик