Срещата, която повлиява всички други срещи
Раждането е споделено усилие на майката и бебето. За бебето раждането е първият акт на създаване в живота му, врата към живота, преход между два свята. За него раждането представлява забележително постижение и успехът в този пълен с предизвикателства преход го подготвя да се справя със същия устрем във всички други важни житейски начинания. Раждането е онази среща, която повлиява всички други срещи в живота. Бебето изпитва вътрешна потребност да усети, че е добре дошло. Топлата свързаност с майката му помага да измине прехода от вътреутробната среда към света вън от утробата. Пътят на тази свързаност между майка и бебе минава през сърцето и чувствата.
Отпечатъци на емоционална близост или дистанция
Посрещането на детето в живота повлиява формиращата се в него представа за света, в който идва. Посрещането оставя своя отпечатък върху способността му да проявява доверие и да изгражда близост, върху усещането му за собствена стойност и достатъчност, върху чувството му за принадлежност към света и живота.
Ако посрещането е изпълнено с чиста радост, топлота, обич и благодарност, по-вероятно е детето да расте с жизнеутвърждаваща нагласа, с усещането, че е прието, принадлежащо, заслужаващо. Ако при появата си детето усеща емоционален студ, незаинтересованост, дистанцираност, безизразност, възможно е то да се почувства отхвърлено, откъсващо се от реалността, безкрайно самотно и непринадлежащо.
Безусловната майчина обич
Бащата е онзи, който въвежда детето в социума на един по-късен етап, а майката е първият Друг за детето. В отношенията си с нея то опознава човека и неговия съкровен емоционален свят. Майчините докосвания и ласки са първите сетивни възприятия на новороденото, чрез които то усеща любовта. Незаменимо е нейното приемащо присъствие, успокоителни думи, пълния с радост поглед – радост не заради постижения или медали, качества и умения, а радост, че детето е, че е дошло, че го има. Това е основа за формиране на истинско, а не компенсаторно проявяващо се самочувствие. Когато сме били обичани заради нас самите, успехите в зряла възраст са реализация на богатството на личността ни. Когато усещането за безусловна обич е липсвало, жадуваните успехи се превръщат в компенсация на чувството за празнота и пустота, в усилие за спечелване на обич, уважение, утвърждаване.
Важно е да успеем да предадем на децата си усещането, че ги приемаме и обичаме не защото са умни, успешни, красиви, не защото носят медали и шестици, а защото са нашите деца и ги има. Те не идват в живота ни, за да лекуват раните ни – това е наша задача, която да решим благодарение на собствените ни осъзнавания, усилия. Те не идват, за да донесат радост, ако тя отсъства от живота ни. Да бъдем щастливи със себе си и живота, който живеем, е наша задача. Те идват, за да реализират своите заложби, да разгърнат богатството на своята личност, да научат своите уроци, да намерят своя път.
Свързването с нас самите като път към свързване с децата ни
Майчиният инстинкт живее във всяка жена. Начинът, по който той се разгръща в живота ѝ, е повлиян от нейната собствена житейска история, от връзката с нейните родители и детство, от присъстващото или не усещане за подкрепеност, придруженост по пътя, принадлежност към смислена общност. Вътрешната работа, която една майка извършва със своите болки, страхове, вярвания, блокажи – изправянето пред тях и тяхното преработване – ѝ помага да се свърже по дълбок и емоционално нахранващ начин с детето си. Да го посрещне с много обич и осъзнатост в живота.
Автор: Мартина Ковалик