“Майчината обич е безусловно утвърждаване на живота на детето и неговите потребности. Утвърждаването на детския живот има два аспекта. Единият е грижата и отговорността, абсолютно необходими за съхранение на живота на бебето и неговия растеж. Другият аспект надхвърля тези граници и се изразява в събуждане на обич към живота у детето. Двете страни на майчината обич са изразени и в библейска символика. В обетованата земя (земята винаги е символ на майката) текат реки от мляко и мед. Млякото е свързано с първия аспект на обичта – грижата и утвърждаването. Медът символизира сладостта на живота, обичта към живота, щастието, че живееш. Повечето майки са в състояние да дават мляко, но не всички дават мед. За меда се иска майката да е не само грижеща се за детето си, но и щастлив човек. Двата аспекта на тази обич оказват дълбоко влияние върху малкото създание.
Истинското достойнство на майчината обич се проявява не към малката рожба, а към вече израстващото дете. Огромното мнозинство майки са любящи, докато детето е напълно зависимо от тях. Повечето жени искат да имат деца, радват се на новородената си рожба и с голямо желание се грижат за нея. Детето обаче трябва да расте, да излезе от утробата на майка си, да се отбие от нейната кърмеща гръд и да стане в края на краищата напълно самостоятелно човешко същество.
Майката трябва не само да приеме, че в един момент детето и ще се превърне в самостоятелна личност, но и да желае и подпомага отделянето на детето от себе си. На този стадий майчината обич се превръща в толкова трудна задача, че изисква умение да дадеш всичко, без да искаш нищо друго освен щастието на обичаното дете.
Нарцистичната, властната, деспотичната жена може да има успех на “любяща” майка само докато детето е малко. Единствено действително любящата майка, която се чувства по-щастлива да дава, отколкото да взема, която стои здраво на собствените си крака, може да продължи наистина да обича детето си, когато то започва да се отделя от нея и когато се изправя пред предизвикателствата на растежа и формирането на личността.
Истински любяща майка може да бъде онази, която е способна да обича – ако тя е в състояние да обича своя съпруг, другите деца, чуждите хора, всички човешки създания. Иначе тя би била нежна майка, докато детето е още малко, но не би могла да стане любяща майка – проверка за което е готовността да понесе раздялата – и дори да продължи да го обича след раздялата.”
Ерих Фром, “Изкуството да обичаш”