Оборване на стари вярвания
Старото вярване, че е добре бебето да бъде оставяно да плаче продължително време е все по-категорично оборвано. Плачът на новороденото е единственият негов способ, съответстващ на възрастта му, чрез който то може да изрази емоционален или физически дискомфорт, да заяви своята потребност. До своето проговаряне и прохождане бебето е изцяло зависимо от способността на близките му да откликнат, да се отзоват, да се вслушат, да се вчувстват в неговите послания. Реагирайки веднага при несигурност и дискомфорт с плач, новороденото не се глези, а се бори за своето оцеляване.
Плачът на на бебето като зов за близост, сигурност, утеха
Плачът на тази възраст не е манипулация, защото към този момент мозъчната кора на главния мозък не е развита и детето няма развито причинно-следствено мислене. То не е в състояние да проумее времево-пространствени обяснения от типа “мама се връща след малко”, “мама е близо, в другата стая”. На този ранен етап бебчето все още се изживява като едно цяло с нея и отсъствието й е равно на своеобразна смърт за него. Плачът на бебето в този момент е молба, зов, доверие към родителя, че той ще чуе и ще откликне.
Важност на родителската реакция
Майката следва да улавя сигналите, изразявани от бебето, и да потърси каква е вероятната причина – дали бебето е гладно, дали е изплашено, дали изпитва друг физически или емоционален дискомфорт. Ако плачът намери отклик, детето се чувства съществуващо, прието, значимо, заслужаващо. То расте, развивайки способността си да търси подкрепа, когато има потребност от такава, и не възприема това като слабост, а като ценно житейско умение. Като доверие и към себе си и своите потребности, и към света, който ще бъде там, ще откликне. Ако обаче плачът често остава нечут, без отклик, плачът престава – знак, че детето е загубило вяра, че мама ще чуе, ще дойде, ще се отзове. В зряла възраст това може да намери израз в отказ от приемане на подкрепа и помощ, в неизразяване на потребностите заради някогашното усещане за изоставяне сам в тях.
Родителската отзивчивост към бебешкия плач помага на новороденото да се свързва със своите потребности и да им дава израз, да изгражда пълноценна емоционалнопсихична връзка на близост и доверие със значимите за него други и да се задвижва към света с дълбоката убеденост, че заслужава, че ще бъде чуто и видяно.