Началото на живота и неговият отпечатък
Начинът, по който едно дете е заченато, носено, родено и посрещнато, оказва дълбоко влияние върху начина, по който то възприема себе си и света. Тези първи преживявания определят как детето ще се свързва, ще общува, ще обича и ще присъства в живота си.
Емоционалната среда на зачеването и бременността
Изключително значение има не само емоционалната среда, в която е роден, посрещнат и отглеждан животът, а и емоционалната среда, в която е заченат и износен. Майчините преживявания и емоционалната им подплата повлияват в огромна степен бебето заради изключителната физическа, психологическа и духовна свързаност помежду им. Чрез общото им кръвообращение бебето в утробата усеща радостите на майката, нейните тревоги. То чувства отзвука на всичко случващо се в нейния живот върху нейното физическо и емоционално състояние. Когато майката се справя с предизвикателствата в живота си, това учи бебето в утробата, че трудностите са преодолими, че животът е хубав въпреки предизвикателствата в него – ценен опит, запаметяващ се в клетките на неговото тяло.
Родителството като пътуване на трансформация
Много родители усещат как нови хоризонти се откриват пред тях, когато осъзнаят, че в тях расте нов живот. Изпитват вдъхновение, вълнение, трепет, смисъл, окриляване, смиряване. Свързват се с детето си в ума и сърцето си по много личен, съкровен начин. Нерядко обаче родителите изпитват амбивалентни чувства, когато установят, че чакат дете. Родителството е значим момент на житейски преход, една от най-съществените и дълбоки житейски трансформации. Някои от въпросите, които родителите си задават са “Как ще се промени животът ми? Какъв родител ще бъда? Как се развива детето ми? Как да го предпазя? Как да се свържа с него?” Напълно естествено е този етап да бъде изпълнен със страхове и съмнения, които могат да бъдат част от нормална адаптация към новата житейска роля противно на обществени схващания, казващи, че бременната трябва да изпитва радост през цялото време. Важно е родителите да знаят, че могат да се подготвят и да израснат в хода на това трансформиращо пътуване. Да се изправят пред онова, от което до този момент са бягали, и да станат по-осъзнати и цялостни личности.
Свързване с бебето още от утробата
Хубаво е родителите да намерят своя начин за свързване с бебето от момента на зачеване. Да го виждат като личност, да проявяват интерес към начина, по който то се чувства в утробата. Това повлиява благотворно цялата бременност. Общувайки с родителите си, бебето придобива усещането, че всички преминават през процеса в заедност, в подкрепеност. Родителите могат да пеят на бебето си, да правят онова, което ги вдъхновява, носи им радост, задълбочава връзката им с бебето, връзката им с живота, свързаността помежду им. Докато бебето е в утробата на майка си, то не разбира абстрактния смисъл на думите, които чува, но улавя значението им чрез интонацията на гласа, както и чрез променената биохимия в тялото на майката. Бебето в утробата е чувстващо същество, не мислещо. Целта на общуването между родителите и бебето е не просто телеграфно предаване на факти, а афективна комуникация – на едно чувстващо и общуващо същество с други чувстващи и общуващи същества.
Науката за епигенетиката
През погледа на епигенетиката се установява, че физическите и емоционални аспекти на вътреутробната среда, в която расте бебето, влияят върху проявлението на генетичния материал, предаден от родителите към детето в момента на неговото зачеване. Епигенетичната наука доказва, че генетичните програми и предопределености не са фиксирани. При формирането на първата клетка на тялото на бебето, в хода на бременността, в разгръщането на родилния процес, който също представлява важен епигенетичен момент, предадените гени могат да бъдат активирани или заглушени в зависимост от характеристиките на майчиния вътрешен емоционалнопсихичен свят. Начинът, по който майката се храни, мисли и се чувства, е в състояние да пренапише генетичната история на нейното дете.
Ранната чувствителност на бебето
Дълги години се е смятало, че бебетата в утробата и новородените не изпитват болка или емоции. Било е отричано правото им на психичен живот. И днес много хора смятат, че щом в паметта липсва фактологичен спомен за дадено събитие, то не е оказало психологически отзвук върху личността. Съобразно пренаталната психология бебетата в утробата и новородените се смятат за съзнателни, общуващи, активни същества, притежаващи както физическа, така и емоционалнопсихична чувствителност. Спомен за преживяванията през най-ранния етап от човешкия живот съществува, но записът за него е на емоционално, клетъчно, телесно ниво и може да бъде активиран напред в живота при дадени обстоятелства. Преживяванията на детето в утробата повлияват неговото физическо и психологическо развитие, характеристиките на неговата изграждаща се личност, формиращите се нагласи към живота и качеството на връзките, които то създава в живота си.
Осъзнатото начало
Когато родителите се свържат със своето бебе още преди раждането, те изграждат стабилна и обичаща основа за неговия живот. Любовта, спокойствието и присъствието в този ранен етап са най-дълбоката форма на грижа – за детето и за самите тях.
Автор: Мартина Ковалик