Раждането е изключително по своята значимост събитие в света на мъжа и жената. Тази промяна в техния живот ги кара да направят вероятно един от най-съществените за тях преходи – от дъщери и синове се превръщат и в майки и бащи, от партньори – и в родители.
Следродилната тъга или следродилната депресия – как да ги различим?
Понякога процесът на адаптация към новите роли след раждането е придружен от следродилна тъга. Тя се характеризира с лошо настроение и леки депресивни симптоми, които са временни и самоограничаващи се – плач, изтощение, раздразнителност, тревожност, нарушен сън и концентрация, полюсни настроения. Тези симптоми обикновено се появяват до два-три дни след раждането. По-интензивно се проявяват в следващите дни и отшумяват от само себе си в рамките на две седмици от възникването им. Те не причиняват сериозно нарушение в социалното функциониране.
Ако тези симптоми продължават във времето и сериозно възпрепятстват нормалното социално функциониране, ако са придружени от липса на способност да се изпитва радост, чувство на безполезност и вина, повтарящи се мисли за смърт, може да се касае за следродилна депресия.
Кога е време да потърсим помощ?
Следва да сме бдителни дали онова, което чувстваме след раждането, е естествено състояние на пренастройване към новия житейски етап, роля, отговорност, или е израз на трудна среща с непреработени до този момент аспекти в нашата психика. Раждането е както физически, така и психоемоционален процес. То ни кара да се изправим пред наши чувства, убеждения, особености на характера ни – и такива, които утвърждаваме в себе си, и такива, които отхвърляме и от които бягаме. Раждането ни предизвиква да извършим със себе си онази вътрешна работа, която би могла да ни доведе но ново равнище на свързаност с нас самите и с другите.
Ако преживяваме симптоми на следродилна депресия, изключително важно е да потърсим специалист, който да ни придружи в процеса на намиране на отговори, изразяване на чувства, идентифициране на наши дисфункционални механизми на задвижване към света, неработещи динамики в междуличностните ни отношения.
Какво може да стои зад следродилната депресия?
Ако си дадем шанса да стигнем далеч отвъд симптомите на следродилна депресия, понякога откриваме:
- страх от загуба на контрол
- страх от загуба на лична свобода
- съпротиви пред проявата на нежност, близост, мекота, деликатност и обич
- липсваща гъвкавост в мисленето и поведението и трудна адаптация към промени
- травматично раждане и несъстоял се бондинг между майка и бебе
- егоцентрични нагласи на живеене
- неспособност за даване, отдаване, посвещаване
- непреработени семейни и партньорски динамики
- липса на усещане за личностна зрялост
- усещане за емоционална ненахраненост и неподкрепеност
- липсващи умения за задвижване към бебето, близките, света
- отсъстваща свързаност със себе си и другите
Раждането само по себе си рядко е причина за следродилна депресия. Най-често поради своя мощен емоционален заряд то просто осветява онова, което отдавна съществува в нашия вътрешен свят и живот. Заради мащаба на вътрешна трансформация, който родителството изисква от нас, онова което преди сме успявали да подминем и заглушим, сега напомня за себе си по незаобиколим начин чрез симптомите на следродилна депресия. Кара ни да погледнем към случващото се вътре в нас, да го признаем, осъзнаем и излекуваме.
Следродилната депресия засяга приблизително 10-20% от жените в периода след раждането. Ако ние сме сред тях, не е препоръчително да вървим по този път сами. Първата крачка е да приемем и признаем потребността ни от подкрепа и да я заявим, да потърсим помощ. Понякога най-голямата ни сила е в способността да ни приемем слабостта, уязвимостта и ранимостта като естествена част от човешката ни същност.
Следродилната депресия не определя коя си – тя е покана към по-дълбоко свързване със себе си.
Когато си дадеш шанс да се излекуваш отвътре, можеш да изградиш по-здрава, осъзната и любяща връзка – както със себе си, така и с бебето.