Какви са причините за страха от раждането и как осъзнаването, подкрепата и доверието помагат за по-лек и свързан родилен процес
Страхът от раждането присъства в умовете и сърцата на много жени. Някои избягват да мислят и говорят за него до самия момент, други се опитват да контролират всеки детайл от преживяването, за да се справят с неизвестното. Изследванията показват, че най-силният фактор за облекчаване на страха от раждане е не толкова получаването на информация, колкото споделянето на чувства. Бременността е период на дълбоки физиологични и психо-емоционални промени – и тялото, и психиката се подготвя за раждането. Осъзнаването на собствените страхове, чувства и потребности ни позволява да преминем по-осъзнато през родилния процес и да изградим пълноценна връзка с детето си – преди, по време и след раждането.
Произход на страха от раждане
Страхът от раждане може да бъде трансгенерационен – какви са били междупоколенческите послания в семейната и родова система, свързани със сексуалност, зачеване, бременност, раждане. Важно е да се изследват както трудностите на предците, така и техните източници на сила и житейска устойчивост. Полезно е жената да се поинтересува и от собственото си раждане – има ли преживявания, които са били потиснати и могат да бъдат несъзнателно повторени. Осъзнаването и отработването им може да прекъсне повторяемостта им напред във времето.
Страхът от раждане може да бъде вторичен – след травматично предходно раждане, неблагоприятен развой на бременност, прекъсване на бременност. Терапевтичната работа със съжалението, болката, гнева, вината позволява освобождаване на преживяванията от емоционалния им заряд и достигане до ценни лични осъзнавания.
От какво всъщност се страхуваме?
Често страхът от раждането има обобщен и неясен образ. Зад него могат да стоят: страх от болка; страх от загуба на контрол; страх за живота и здравето на майката и бебето; липса на доверие в медицинските специалисти; страх от непознатото и чувство за неподготвеност; страх от промяната и новия етап в живота; страх от медицински интервенции и др. Разглеждането на тези страхове в дълбочина разкрива пътища към тяхното преодоляване.
Страхът от болката при раждане
Много жени се страхуват именно от болката. Полезно е да се върнем към предишни моменти в живота си, в които сме изпитвали физическа или емоционална болка. Как сме я посрещали? Били ли сме подкрепени? Как сме се справили? Били ли сме способни да се свържем с усещанията на тялото ни, с чувствата ни? Какви са били посланията към нас, идващи от околните? Родилната болка има смисъл и функция – помага ни да намерим безопасна и сигурна среда, в която да посрещнем детето си, подсказва ни как да се движим, напомня ни да бъдем присъстващи в процеса и свързващи се с нашето тяло и с посланията на детето ни. След деветмесечна непосредствена свързаност между майка и бебе болката в изключителна степен способства психичното раждане и на бебето, и на майката. Когато успеем да се смирим пред болката и позволим да ни научи на нещо ценно, тя ни извежда до ново ниво на съзнание, нов тип близост и с нас самите, и с детето ни.
Страхът увеличава напрежението, а напрежението усилва болката. Страхът понижава прага на търпимост към болката. Страхът кара тялото да се свива, докато любовта и доверието в процеса на раждане му помага да се отвори и разшири. Средата на безопасност, защитеност, сигурност, неосъдителност, подкрепеност – вътрешна и външна – способства разгръщането на родилния процес и свързването на раждащата жена с майчиния ѝ инстинкт и пазената в нейното тяло мъдрост.
Страхът от загуба на контрол
При някои жени водещ е страхът от загуба на контрол. Зад него често стои стремеж към постоянно режисиране на себе си и света, трудност да се приеме естествената човешка уязвимост, както и тенденция към живеене през рационализирането, аргументирането, говоренето, мисленето – живот повече през главата, отколкото през тялото.
Преодоляването на този страх включва доверие към себе си, другите, живота, както и свързване с тялото ни – дом на нашите чувства и потребности, връзка с естествеността и природността.
Раждането като израз на задвижване и създаване
Раждането на живота, подобно на поникването на всяко цвете, е акт на здрава агресия, разбирана като виталност, задвижване към света, борбеност, целеустременост, преодоляване на ограничения, създаване, постигане, себеосъществяване. Възможно е жени, които отхвърлят тези аспекти на личността си и не ги проявяват съзнателно в своя живот, да изпитват страх от раждането като върхова изява на съзидателна здрава агресия. Пътят към преодоляването на страха в този случай включва съзнателно интегриране на тази страна от нашата личност.
Влиянието на средата и историите за раждане
Бременната жена е особено чувствителна към заобикалящата я среда. Важно е какви истории слуша, кой я подкрепя, какви послания получава. Някои вече родили жени обичат да плашат останалите, разказвайки неприятните си преживявания, като по този начин търсят освобождаване на натрупано в тях по съвсем различен повод негодувание. Затова е важно бъдещата майка съзнателно да избира каква енергия допуска до себе си.
Психологическа подготовка за раждането
В последните седмици преди термина е полезно да подготвим и себе си, и бебето за предстоящото раждане. Да поговорим с него за раждането, да му разкажем за света извън утробата, да опишем дома, в който ще живеем заедно, да разкажем за близките, с които ще го срещнем. Докато говорим на детето си, добре е да уловим собствените си съпротиви, тревоги, опасения, свързани с раждането, ако изпитваме такива. Трудните раждания често са предизвикани от психологически трудности. Когато връзката между майката и детето е основана на свързаност, а не на вкопченост, процесът на раждане и отделяне протича по-леко.
Раждаме както живеем
Казват, че раждаме както живеем – трудности, които обикновено срещаме в живота си, могат да се проявят по време на раждането – способни ли сме да се отпуснем, да се доверим, да пуснем свръхконтрола, да се свържем с тялото си, да сме асертивни, да се себеотстоим, да комуникираме ясно потребностите и желанията си. Работата върху тези области предварително може значително да облекчи процеса на раждане.
Съзнателен наш избор е да се концентрираме не върху страха, а върху това, че сме отворили вратите към този свят на едно дете. Вместо да разглеждаме преживяването от раждането като тежест, можем да го разпознаем като важен процес на научаване как да се променяме, да правим преходи, да минаваме на ново равнище на развитие.
Животът като допускане и пускане
Зачеването, бременността, раждането развиват у нас първо способността да пуснем детето ни вътре в нас, в тялото ни, във вътрешния ни свят. А след това ни предизвикват да го пуснем в света, вън от нас – не като наше собствено продължение, а като самостойна личност. Раждането обикновено се случва по-леко, когато се усещаме готови да пуснем детето си с доверие в света, да прекъснем и буквално, и символично пъпната връв и да му отправим посланието, че в този живот има и лекота, и усилие, и щастие, и огорчение, но ние сме винаги тук, до детето си – с топла прегръдка и обичащо присъствие.
Автор: Мартина Ковалик