Понякога, без да осъзнаваме, ние – хората – проявяваме склонност към предразсъдъчно мислене. В пренаталната и перинаталната психология често възникват спорове за това как една жена е родила – естествено или оперативно, с упойка или без; как кърми; как отглежда детето си. Не по-рядко се подценяват и първите признаци на следродилна депресия.
Думите, които отправяме към другите, понякога са нараняващи – плод на осъдителност и едностранчиво мислене. А често дори идват от хора, които никога не са се срещали помежду си.
Но какво всъщност казват тези думи за нас самите? За нашите собствени страхове, съмнения и несигурност по пътя на родителството?
Можем ли, познавайки само частица от нечия история, да съдим за цялата картина?
Разбираме ли цената, която всяка майка вероятно е платила в даден момент?
Можем ли да си представим трудностите на изборите, пред които е била изправена?
Когато бързаме да съдим, често не си даваме шанс да чуем историята на нейния живот – и всички животи преди нея, довели я до мястото, на което стои днес.
Някой беше казал, че ако знаехме всичко, бихме могли да простим всичко. Или поне да разберем и да не бъдем толкова сурови. Защото съденето е лесният път, но почти сигурно не и най-човечният.
Автор: Мартина Ковалик